„Я ХОЧУ СПРЯТАТЬСЯ...”
Леонид Моисеевич Иоффе (1943-2003 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ ИСКАМ ДА СЕ СКРИЯ
Аз искам да се скрия вдън земята сам,
огънат до размери немислими,
така по тез чукари незабележимо
ще бродя, без да знам очите чужди там.
След туй в зениците да впрегна поглед нов,
да разбера обърканите ни постъпки,
как са ръждясали фатално наште стъпки
и се зарежда с клетви детският пищов.
А стреля ли – ще е съсечен нечий взор,
а стреля ли – ще е охулен жребий нечий,
ще са събрани устните в обиден хор,
а утрините на небето ще се перчат.
Със зрелост кръвна да е пълен всеки стон
и наследена зрелост пак след нас да има –
красив и страшен, и жесток е този дом –
наш земен дом, където свойто аз ломиме
и въздух, сякаш риби сме, с уста ловиме
сами и заедно към бездната-подслон.
Ударения
АЗ ИСКАМ ДА СЕ СКРИЯ
Аз и́скам да се скри́я вдъ́н земя́та са́м,
огъ́нат до разме́ри немисли́ми,
така́ по тез чука́ри незабележи́мо
ште бро́дя, без да зна́м очи́те чу́жди та́м.
След туй в зени́ците да впре́гна по́глед но́в,
да разбера́ объ́рканите ни постъ́пки,
как са ръждя́сали фата́лно на́ште стъ́пки
и се заре́жда с кле́тви де́тският пишто́в.
А стре́ля ли – ште е съсе́чен не́чий взо́р,
а стре́ля ли – ште е оху́лен жре́бий не́чий,
ште са събра́ни у́стните в оби́ден хо́р,
а у́трините на небе́то ште се пе́рчат.
Със зре́лост кръ́вна да е пъ́лен все́ки сто́н
и наследе́на зре́лост пак след нас да и́ма –
краси́в и стра́шен, и жесто́к е то́зи до́м –
наш зе́мен до́м, къде́то сво́йто а́з ломи́ме
и въ́здух, ся́каш ри́би сме, с уста́ лови́ме
сами́ и за́едно към бе́здната-подсло́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Иоффе
Я ХОЧУ СПРЯТАТЬСЯ...
Я хочу спрятаться под самый прочный пласт
и сжаться до немыслимых размеров,
чтоб незаметному на кручах этих серых
влачить присутствие, чужих не зная глаз.
Потом свои зрачки расширить и напрячь
и разобрать, как перепутаны поступки,
как невозможно заржавели наши сутки,
и жутким словом заряжается пугач.
А стоит выпалить – загублен чей-то взор,
а стоит выпалить – ославлен чей-то жребий,
и губы собраны в обидчивый узор,
а зори лишними куражатся на небе.
Пусть кровной спелостью наш преисполнен стон,
наследной спелостью, живет еще за нами –
красив и грозен и безжалостен сей дом –
наш дом земной, где вместе бьемся над азами,
где воздух ловим, словно рыбы, ловим ртами
вместе и порознь и снова бездны ждем.
1968 г.
---------------
Руският поет Леонид Йофе (Леонид Моисеевич Иоффе) е роден на 29 юли 1943 г. в гр. Самарканд. Завършва физико-математическия факултет на Московския държавен университет (1966 г.). Пише стихове от младежките си години, от 1970 г. публикува в самиздатския печат и в чуждестранни списания като „Менора”, „Континент”, „Эхо”, „Время и мы”, „Русская мысль”, „Перекрестки”, „Театральная жизнь”, „Знамя”, „НЛО” и др. През 1972 г. емигрира в Израел. Преподава математика в Йерусалимския университет. Автор е на стихосбирки, издадени в Израел и в Русия, сред които „Косые падежи” (1977 г.), „Путь зари” (1977 г.), „Третий город” (1980 г.), „Голая осень” (1999 г.), „Короткое метро” (2001 г.) и др. Умира на 3 юли 2003 г. в Йерусалим, Израел. Негови стихове са включени в антологиите „Современная литература народов России”, „Антология Гнозиса современной русской и американской литературы и искусства”, „Освобожденный Улисс”, „Русские стихи 1950-2000 годов” и др.